Посветявам тази моя творба на .....Всички!
         Гъбчо беше малко същество,подобно на гъбка.То се бе установило в една гъба,най-добрата му приятелка.Тя пък се намираше във полето,което посрещаше рано слънцето и го изпращаше късно вечерта.Животът там за всички бе много хубав,докато най-сетне лятото се сбогува с всички.Каза,че вече трябва да посети други негови приятели и познати.За всички настана проблем-не се бяха подготвили за коварната зима.Мъдрата Есен се появи при тях.Тя ги успокои като им рече:
    -Аз ще ви помогна,като забавя зимата.През това време вие съберете глухарчетата и направете от тях юрганчета за зимата.
   Речено-сторено.Всички жители на полето започнаха да берат глухарчета.През един от работните дни Вятърът  се засили.Повечето животинки се прибраха на сигурно.Гъбчо реши да понабере още малко,но вятърът започна да го подхвърля напред-назад и жителят на полето едва можа да се хване за едно глухарче.То взе че се откъсна и тръгна със вятъра.Гъбчо летя доста време със тях и накрая те го приземиха в някаква гора.Когато той се опомни,пред него стоеше един врабец.
    -Кой си ти?-рече Гъбчо.
    -Врабецът-отговори му той.-Ти трябва да си Гъбчо.Бухалът предзказа,че жител на далечни земи ще се приземи при нас.
     -Да,аз съм.Какво е това място?
    -Намираш се в Гъбковата гора.
       -Гъбковата гора?-Рече Гъбчо и заплака.
      -Защо плачеш?-Попита го Врабчо.
       -Тъжа за дома.Сега вече няма да имам покрив над главата си и зимата ще ме посрещне.
    -Защо си мислиш така?Ние сме добродушни граждани и ще те приемем .Земята под краката ти ще те изхранва, Слънцето ще те топли,а аз ще те приютя в гнездото си.
       -Благодаря-рече Гъбчо през сълзи.-Но ти ще отлетиш на юг,защото зимата се задава.И аз какво ще правя.
       -При нас сега ще бъде лято.Слънцето ще бъде при нас още дълго време.
 И така се зададе едно ново приятелство.Лятото настигна средата си.Тогава Гъбчо рече:
        -Благодаря на всички,които ми помогнаха през трудните за мен времена.Много ви благодаря.Сега вече искам да се върна на родната земя,защото ми се прииска да видя Гъбата,която ме приюти,която слушаше моите проблеми и ми помагаше...........
  Тук той бе прекъснат от  Чайките,които носека голяма мрежа,оплетена от коприна.
   -Заповядай.Честит рожден ден-казаха му те.-Качвай се.
   -Къде ще ме водите?-Попита ги  той.
    -На твоята земя !
   -А откъде знаете,че  имам Рожден ден?
   -Бухалът ни каза.Той знае всичко.
   Пътували,пътували и Гъбчо стигнал родното поле.Видял всички близки,за които му домъчняло....................
http://www.youtube.com/watch?v=02zOk_LQCkY